Лечебно действие и приложение:
Стимулира растежа на клетките, ускорява заздравителните процеси в тъканите, действа противовъзпалително, има хипотензивна активност.
Прилага се за лечение на труднозарастващи рани, при гастрит и язва на стомаха и дванадесетопръстника, възпаление на костите, при наранявания и кръвоизливи.
В българската народна медицина корените на черния оман се използват при кашлица, ларингит, бронхит, туберколоза в червата, кръвоизливи от носа, повръщане на кръв, продължителна менструация, размекване на костите, колит.
Външно приложение:
За налагане на лапи при подагра, ревматизъм, язви от разширени вени, навяхване, за бани при кожни обриви и рани от изгаряния, за жабурене (на всеки час) при разклатени зъби, рани в устата, за гаргара при гърлобол, за лапи при уплътнявания в гърдите на кърмачките, при натъртване.
Листата на черния оман, попарени и наложени като топла каша върху схванати крайници, помагат през нощта, ако болките са предизвикани от пренатоварване, изкълчване, навяхване или апоплектичен удар.
Топли кашеви компреси помагт и при разширени вени, ревматични мускулни удебеления, подагрени израстъци, тумори, тилни болки.
Вътрешно приложение:
Приготвяне на чай от корени:
Две чаени лъжици с нарязани на ситно корени се накисват в 1/4 литър студена вода и се оставят да пренощуват. На сутринта леко се подгряват и се прецеждат. Пие се на глътки.
Кашечни компреси:
Добре изсушени корени се смилат ситно и в чаша с много гореща вода и няколко капки готварско олио се разбъркват бързо на каша. След това тя се намазва върху ленена кърпа, както е топла се поставя върху болното място и отгоре се превръзва.
Вино:
От 2 до 5 пресни и измити корени се нарязват на дребно и се слагат да киснат в продължение на 5-6 седмици в натурално бяло вино. Това е едно отлично средство при белодробни заболявания.